Черна земя...

Пантофки стъклени на

хиляди парчета счупени,

от принцеси, гледащи в света на мрака,

принцеси с клюмнали глави.

Грозен свят...

Корони паднали

и мечове забити в калната земя -

принцове от битки с хората продрани са,

с тела в рани и облени в кръв. 

Такава злоба...

От гняв и мрак

бият се, умират -

пак,

                        пак,

           пак!

И телата гният,

от червеи прояждат се,

телата тънат в тиня кървава.

Такава злоба!

Въртят се в кръга на поколенията,

въртят се и се бият пак,

ускоряват, бягат, падат, стават, връщат се,

смъртта те носят из света.