vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
7 mar 2008, 21:17

Те, хората, наистина не вярват... 

  Poesía
677 0 6

Когато стъмни се на зазоряване, сънувам.

Те, греховете, в люлка си почиват.

И пак насън ридая и бълнувам.

А времето в наслада го убивам.

 

 

Когато с пръсти сочат ме, изтръпвам.

Очите са неуки. Непокръстени.

Тя, черната магия, винаги се връща.

Тя, в утрото се среща, с чисти съвести.

 

 

Когато искат ме на свечеряване, бледнея.

Познай ме гола в хиляди картини.

През рамото на следващата нощ се смея.

Докато времето чертае си годините.

 

 

.....

 

 

Когато пак заспя, ще ме презират.

Те, хората, наистина не вярват

че вещите след употреба се захвърлят,

а куклите след детството не трябват...

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!!!
  • Невероятен стих!!! Искрени поздравления!!!И ако позволиш да кажа нещо на някои от преждекоментиращите, сигурно така се казва - това е поезия... Хенри
  • Добра си
  • Мда,това със зазоряването е малко невъзможно,но ако се погледне метафорично...стъмването може да е навсякъде,в душата,под завивките,в съседите (ако сега са си легнали).Шегувам се
    Харесва ми и този стих.
    Честит празник!
  • Ето че пак ме развълнува!Просто...не мога да ти се нарадвам на таланта.

    Когато с пръсти сочат ме, изтръпвам.
    Очите са неуки. Непокръстени.
    Тя, черната магия, винаги се връща.
    Тя, в утрото се среща, с чисти съвести.
  • Да, а да се стъмни на зазоряване е... да го кажем, невъзможно.
Propuestas
: ??:??