Те не бяха такива
Голи силуети с разбулени тайни
нижат се покрай мен и разнасят паметта си.
В центъра съм аз – невидим и злокобен,
излъчващ огнени стрели от мисли.
Това са всички те – хищни животни,
изсипващи отгоре ми пепел и жар.
Пепел от изкоренена доброта.
Жар от изгорени сърдечни отломки.
А те не бяха такива!
Всичките имаха човешки рани,
отворени, зеещи.
Раздаваха ги по между си.
И аз продължавам плавно напред.
Подминавам без окови мистериозния кръг.
В него събрани са всичките,
описват ми разбулените си тайни
и с безцветен коректор затриват саждите си.
А то всичко се вижда:
Приятелства – колкото искаш!
Кое от кое – по-безпределно.
Почесвам се. Нехая. Скривам се.
Те продължават срещу вятъра
да разбулват фалшивите си тайни.
Не! Те определено не бяха такива!
Едва сега ги изучих всичките:
Гори ли буен огън – стоплете се!
Тече ли пенливо вино – пийнете си!
Расте ли строен клас – нахранете се!
Сега има пъстро-нанизана трапеза за тях
Чудя се с кой да я споделя?
Коя от коя гозба да похваля на първо време?
След като всичките са подправени с техните откровения.
И все пак ще опитам:
Заповядайте, драги мои!
Има от всичко по малко
и по малко от всичко.
За всекиго…
Нали не бяхте такива?
12 януари 2016г.
Пловдив
© Янислав Иванов Todos los derechos reservados