Театър

18 nov 2009, 0:25

Poesía

372 0 1

Ще нося вечно вината в себе си,

ще пълня със сълзи очите си,

горчивата болка ще тежи на сърцето ми,

така ще бъде до края на дните ми.

Зад своята маска аз ще се крия,

зад своята маска на щастие

и никой не би могъл да открие

добре прикритото нещастие.

И аз ще превърна свойта трагедия

в едно представление,

от него ще се получи жалка комедия,

отегчителна за наблюдение.

Аз ще бъда главната героиня

в безсмислената пиеса,

аз ще бъда вечната робиня

на отчаянието и стреса.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.