Театър
Колко ми струваше тази година?
Всъщност, все още ми струва...
Влизах, излизах в таз чудна градина,
в която печели тоз, който купува.
Ала аз все купувах и не продавах,
а какво ли сама препечелих?!
Твърда, устойчива бях. Не предавах
дух, вяра и воля. Със разума мерих.
Мерих думи, измервах и чувства,
срещах се с хора от разни изкуства.
Срещах художници с четки, актьори,
ръководени майсторски от режисьори.
В театъра - театър. Животът - на сцена,
наподобяваща прашна и дива арена.
Всеки играе и критикува.
Сам се ласкае, а други бичува.
После захвърля бича и вика
някой друг да замахне с камшика,
сяда в салона и зрителски гледа,
виждайки в сцената свойта победа.
Чуждото падане - собствен подем!
Вълчи глад - няма какво да ядем.
Ей - вода, светлина и... НАДЕЖДА
- събира в молитва ръце и поглежда
към небето със скръб и печал
и забравя днес колко е ял.
И стои сам човечецът там, на площада,
и се вижда ограбен, заключен в ограда.
Сваля поглед и се взира в земята,
а мисълта му лети в небесата.
Моли се мислено: „Боже, дари ме
с правата мисъл, с вяра и име,
име на истински струващ човек
с нов разум и чувства през новия век.
Дай ми дух, Боже, дай ми живец
и не оставяй ме във тълпата самец.
Нека бъда със тях и те да са с мен...“
.........
Спря и замлъкна задълго. СПАСЕН!...
Бурни овации в миг извисиха
актьора гладен и го спасиха
от глада творчески и самотата,
свързана с ориста на играта.
Колко му трябва на актьора тъй скромен?
- два прожектора и спектакъл за спомен,
с който да топли в студената зима
своя живот, та за утре да има.
Всъщност, спечели ли като си купи
зрителят пропуск за две-три поуки?
Ако не - то поне да се стопли
в задушения въздух и потните вопли
на останалите в студения театров салон.
Е, и какво си спечелих като всеки човек?
Билет за спектакъла „Новият век“
© Нели Желязкова Todos los derechos reservados