11 nov 2009, 19:23

Театър 

  Poesía
578 0 12
В стария театър с избледнели декори
отново раздават се роли
трагично-комични и малко цинични,
но всеки за роля се бори.
Красиви контеси и нежни принцеси
с осанки на горди кралици,
принцове разни и лордове мазни
боботят на чужди езици.
Пиеса играят, не искат да знаят,
че шутът е гладен и беден,
а там режисьорът седи си на стола
и чака финала пореден.
Накрая аплаузи, без никакви паузи
с цветя на голямата сцена,
приключва играта, до друга позната
пиеса така подредена.
В празната зала, уморен до премала,
шутът и той е приключил,
потътрил краката и болка в душата
за кратко беше заключил...
А маската бяла, размазана цяла,
по скулите мъжки потече,
откри се тъгата за него позната -
усмивката, няма я вече.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??