Слънце пак не изгря
в моята изстрадала душа
и от любов само горя,
ах, как искам тук да си ти,
с обич да стоплиш сърцето ми,
с две ръце да изтриеш сълзите,
текнали от мъка в очите.
Ах, как искам тук да си ти,
но те няма, УВИ!
И сама се обричам
теб само да обичам,
да търся твоите очи
и за друг да не ме боли!
© Габриела Донева Todos los derechos reservados