Съдба и страх, с любов сърцето
и две очи със малко прах.
А птиците високо в небето,
крещят "ЛЮБОВ", изказват грях.
Делфините подскачат в морето
и стигат те до нощното небе,
а звездите падат нежно,
сякаш със невинност на дете!
За какво говоря всъщност,
Не е за свръхестествени неща,
говоря за момент на нежност,
момент на страх, говоря аз за любовта.
Говоря ти за първата ни среща,
когато ненадейно те целунах,
целувка за момент или за цяла вечност,
дали бе грях или на момента се любувах.
Припомням ти, как гледахме вълните,
на онзи тъмен черноморски бряг.
А помниш ли как падаха звездите?
На една от тях аз теб си пожелах.
© Атанас Дизов Todos los derechos reservados