Тебе да попитам

11 nov 2022, 14:08

Poesía

358 5 1

Порой от мисли. И порой навън.

Безкрайно много локви по трасето

към смисъла наяве и насън…

Удавих за пореден път сърцето!

И идвам с уморени сетива.

Дали ще ме познаеш безотказно -

обличах се в модерни плетива,

но в нишките им имаше омраза;

опитвах непонятни правила,

оставях се да бъда предвидима…

И ето ме – била ли, небила –

отново идвам Тебе да попитам…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.