Животът върви си, река бързотечна,
завихряща бързеи слепи. Поврат.
Повличаща клони и дънери тежки
коритото следва, не тъжен обрат.
Тече си реката през ниви, поляни.
Минава през урви. Пробива скали.
Понякога бурно превзема деня ни,
а друг път нехайно във нощите спи.
Когато е тъжна със ярост излива
в неусвес водите - трещи и крещи.
Тогава съдбата, с уроци пенливи,
ни учи да пазим брега от беди.
Бълбука водата, когато е жива
проблясват във нея засмени лъчи.
И водните кончета с песен красива
завихрят я в танц и рисуват звезди.
Тече си реката... животът във нея
от извор до... устие морско върви.
Да можем да следваме ние съдбата
потокът ни води по верни следи.
Фотография: Анелия Димова
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
от извор до... устие морско върви.
Да можем да следваме ние съдбата
потокът ни води по верни следи."
ЖИВОТЪТ НИ РЕКА Е
И ТЕЧЕ ЛИ ТЕЧЕ.
МИНАВАМЕ ПРЕЗ УРВИ,
ПРЕЗ УСОИ,
НО НЯМА КАК ДА СПРЕМ
ВЕЧНИЯТ И БЯГ!!!
ПРЕКРАСЕН СТИХ, ТАНЯ!!!
ЖИТЕЙСКИ СИЛЕН,
ИЗПИТАН ВЪВ ВРЕМЕТО
И ВОДЕЩ КЪМ НОВОТО
НЕОБОЗРИМО И НАДЯВАМ СЕ
СВЕТЛО БЪДЕЩЕ!!!
ПОЗДРАВИ ЗА ЧУДЕСНАТА ПОЕЗИЯ,
КОЯТО СПОДЕЛЯШ!!!
ХУБАВ ПЕТЪЧЕН ДЕН!!!