Тегота

22.06.10г.

Напразно лутане в небитието,

радостите - кратки, животът - пълен крах.

Щастието в любовта - отнето,

усещане за самота довежда страх.

Отрони се сълза невръстна,

пресъхна в пустата душа.

Смъртта си пусна жилото и кръшна,

а тялото потрепна и замря.

Страшно е, около мен е черно.

Дали сънувам, без да спя?

Загубва ритъма сърцето бедно,

стоя на пост - във мислите си бдя.

Паралелно на света заможен

се движат безпризорно всякакви дела -

съдби човешки във живота невъзможен,

подхранен гняв в бездушни същества.

И аз съм там - някъде във житието,

спотайвам се, безсмислено е да крещя.

На кой ли пътя му е лесен?!

И всеки край e c тъжна песен увенчан.