ТЕЖЕСТ
Какво да сторя, питам се, не зная...
Не ти се сърдя, нито пък на други...
Това са хората - обичат и роптаят...
Ту кацат, ту отлитат като пеперуди...
Не са ми близки, нито пък далечни...
Не ги обичам, нито пък ги мразя...
Но думите стандартни и човечни...
Къде сама, къде насила ги извайвам...
Не съм сама, а чувствам се самотна...
Не ме боли, но нещичко ме мъчи...
Дори едничка майчица сиротна
не е утеха, давайки да суча...
© Десислава Todos los derechos reservados