3 oct 2017, 8:20

Тежка халка 

  Poesía
476 0 1

"Всеки сам си носи кръста"

твоят много натежа
изсипа всичката вина,

душата ми бе малка и не се събра 

не ми преписвай чужди грехове 
с моите, честно, много ми дойде 
ще минат дни и още снегове 
ще разбереш,  че ме е имало по празните ръце,

по погледи,
който все ти казват, не
сам отпрати ме,  да бъдеш по-добре 
ала, все така не се запълва, празното сърце 


... случайна среща,  на кафе,  след година,  може пък и две... 

 

е днес, кажи щастлив ли си 
в живота ти,  върви ли 
на хазарт спече ли ли 
любов намери ли 

 

не казвай нищо, по-добре мълчи, 
трудно сам си носиш своите вини 
помня,  колко много кръста ти тежи
днес, го влачиш ти, усети ли 

мъчно се живее със вина 
оставям ти и моята сега 
Че отивам си ,когато молиш, да простя

 

"всеки сам си носи кръста,  от както твоя от врата свалих,  днес ми е на лявата ръка,  там стои ми брачната халка"

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хм-никога не казвай никога.Живота е жесток и може пак да те върне при същата любов и болка.Не обвинявай другите преди сам/а/ да потърсиш вината първо в себе си.Самосъжалението не е помогнало на никого.Стиховете,макар и тъжни,са страхотни и забиват ножа чак в сърцето.Но вие и това сте целели,нали?
Propuestas
: ??:??