Неплатили кредита тежък на предците си,
натрупахме свой - непростимо греховен.
И за него хвърлихме перде на очите си -
на поколенията го оставяме - бездуховно.
Казваме: - За мъртвите добро, или нищо!
Искаме, между капките и ние да минем.
Важно е тук - на земята да не сме излишни,
след всеки грях... ръцете си ще измием.
Заразата бавно залива планетата ни.
Язвите се впиват - гангренясали рани,
кървящо дълбоко в плътта и сърцето и,
а ние дори не помисляме как да я браним,
защото ще трябва да бръкнем в душите си
и извадим калта от дъното - на открито.
От смрад ще затворим сетивата, очите си,
но вече нищо не може да бъде зарито.
Спасителя с пари не можем да купим.
Вижда всеки атом от вселената Бог Отец.
Духът знае, как със Сатаната се лутаме,
всеки се прави без срам на безгрешен светец...
25 04 2016
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados