4 ene 2006, 21:47

телефон ни събира, телефон ни дели! 

  Poesía
1289 0 3

 

 

Няма те

и дали ще те видя? – не зная.

Ти си далече,

дали това не е вече края.

И ето, отново

звъни телефона.

Отново разпали

в душата стария огън.

Тръпки тъй силни

по мен преминават

студени и топли

от страст ме изгарят.

Моменти на радост,

а после самота.

Споменът  за теб

не излиза, от мойта глава.

Защо любов далечна

ми господ дари?

Дали любов

или наказание,

за мене си ти?

Бъдещето далечно

не мога да предричам,

само едно зная –

много те обичам!

Но повече не мога така!

 

© Нели Бъзева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??