Телефонна любов 3

22 ago 2008, 10:44

Poesía » De amor

1189 0 6

* * *

Затворихме слушалките...
                                   И гласовете ни
останаха затворени
                             в мълчание.
Съдбовно,
               като гилотина,
над тях висеше
                      премълчаното...

Аз знам,
            че ще си тръгнеш
                                     някой ден...
Че пак самотен
                      ще се скитам в мрака...
Че ще се връщам
                         там, където бе,
но вече никой
                     няма да ме чака.

Аз знам,
            че ще си тръгнеш
                                     някой ден...
Тъй както другите,
                          преди теб,
                                         си отидоха...
Върви!
          Дойде и твоят ред...
Накрая
           май и аз
                        ще си отида...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

natiii (Наташа Басарова)

2008-08-22T17:35:37+03:00

Силен стих!Поздрави!
lady_rose (Единствена)

2008-08-22T14:10:18+03:00

нямам думи! "Че ще се връщам
там, където бе,
но вече никой
няма да ме чака." - хареса ми! поздравления!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-08-22T12:51:10+03:00

много тъжно и хубаво...
Звездичка (Яна Вълчева)

2008-08-22T11:28:48+03:00

Замислящ и много,много хубав стих,поздрав!!!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-08-22T10:59:48+03:00

... хубавото на тръгващата Любов е в това, че има къде да се завръща... дори това местенце да е спомена - сладък или горчив!
spring_girl91 (Теди)

2008-08-22T10:47:26+03:00

Всеки все някога си отива. Въпросът е дали ще попаднете в една и съща посока отново...
Поздрав за стиха!