Теория за прераждането

15 feb 2017, 13:47

Poesía

1163 0 2

Надиплила се е нощта, като къделя -

Вселената изпрела за покров.

Аз по традиция умирам във неделя,

изпратена с камбанен богослов.

Възнесох се, вратите ме очакват

и името ми пише го в Тефтера,

във джоба дрънка стихче поомачкано,

с което Господа в окото да замеря.

Изгониха ме. Нищо! Имат право...

Не бях добра със никого и нивга!

Звездите светят - нощни светофари,

а в мене свети пак една усмивка.

Разлиства се денят, като череша,

ухае на живот и на любов.

Поетите се раждат във неделя,

и във неделя ги изпращат с благослов...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Веси_Еси (Еси)

2017-02-15T15:51:17+02:00

Интересно, подредено, красиво стихотворение, пораждащо размисли. Харесах! Поздрави!
Katriona (Кети Рашева)

2017-02-15T15:29:19+02:00

Много се замислих над този стих, за умирането и раждането в неделя. Може би защото за нежните души този ден е най-тежък!