Какво стана с нас, мило момче?

Какво уби нашата любов?

Защо избрах греха, вместо теб?

Защо не чу ти моя зов?

Все още не съм те забравила,

отново често те сънувам

и мъката в сълзи удавила –

за теб не спирам да тъгувам.

Мислих, че всичко е свършило

и вече си минало за мен.

Наистина, всичко се беше прекършило,

аз бях нещастна, а ти – съкрушен.

Не можах да те обгърна в облак на забрава

и да посипя пепел на миналото ни –

в душата ми парят като жарава

мили спомени, мъка за щастливите ни дни.

Ти беше първата моя утеха,

Ти беше сбъднатата ми мечта,

а сега – всеки по своя пътека,

всичко се срути, всичко умря...

Остана само обичта ми съхранена,

макар че неведнъж ме нарани,

макар че с друг съм, все съм раздвоена

и раната не спира да кърви...

Така се обичахме, а все се разминавахме –

сякаш пропаст ни делеше!

Глупави бяхме и не проумявахме,

че любовта ни бавно мреше...

Преглъщах залък след залък горчив,

а ти не знаеше,че страдам...

И така... Избрах пътя трънлив –

Започнах чувствата на друг да отдавам.

Просто не съм те разбирала.

Та ти наистина си ме обичал!

Напразно душата си съм раздирала!

Но тъжно е, че няма смисъл.

Без мен ще бъдеш по-щастлив.

Аз ужасно те разочаровах.

Сега преглъщам поредния залък горчив.

Прощавай, мили, че живота ти отрових!

                            2001 г.