Терзание е дума нелюбима,
но явно, съпровождала ме цял живот.
Аз никога не търсех с нея рима
защото знаех, че не дава плод.
Но вече, дори стрехите се разплакаха,
уплашено си свиха рамене
и тъжни локви в улички протакаха
словесна и воняща кал над колене.
Ревяха в слабост старите магарета
и верни кучета дори, опашки свиха.
А в свирките летеше парата,
дъгите цветни, в сиво се извиха ...