Тези, които не грачат,
шумно не пляскат с крила,
палят огньове във мрака
и пресъздават света.
Те не умеят да молят,
не свеждат показно глави.
Тъгите аскетично премълчават,
оставят собствени следи.
Дават на слабите сила,
жадните ръсят с вода,
Търсят, дълбаят, намират
бисер във всяка душа.
Трупат от болката мъдрост.
Води ги мисълта,
че преходността е условност,
творят непреходни неща.
Тези, които обичат,
знаят какво е живот.
Нечовешки изгарят
от чиста човешка любов.
© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados