Ти... Защо ме остави, а аз не мога?

Ти... Защо забрави, а аз не мога?

Как го правиш? Как забравяш?

Че до вчера беше мой.

Ти... Отрова моя и утеха!

Ти... Сърце от камък, ала нежен!

Ти плени ме и замина.

Не усещаш, че си грешен!

Бих умряла днес да съм като тебе.

Да не ме боли, щом не си до мене.

Чувствам само хлад във душата моя...

А ти не си сам, даже не ме помниш.

Срещам те сега - другата пленил.

Нежен и добър, още по-любим.

Утре е сама, а пък ти далече...

С друга под ръка, отровена вече!...

Ти... Как нощем лягаш и заспиваш?

Ти... Дали не страдаш, но прикриваш?

Кой рани те и промени те?

Че хиляди сърца разбиваш!

Ти... Кога си истински щастлив?

Ти... Щом пожелаеш всичко имаш.

Нещо търсиш, а не намираш...

Кажи какво е? Сподели ми...

Бавно мъката във мен угасна.

Бавно отмина таз любов ужасна.

Но се питам днес дали

не беше по-нещастен ти!?...