Очите ти са дълъг път към рая.
Душата ти е другата страна.
Не се самозалъгвай, че не зная.
Били сме заедно, както и сега.
Накарай ме ти силно да обичам,
защото огънят е само страст.
И не - от пламъка не се отричам,
но след жаравата остава само празна паст.
И ето - щом загубя твоя поглед,
остава само празна самота.
С надежда търся, всички са на оглед.
А пък намирам в тях безкрайна простота.
И липсваш ми в среднощната прохлада.
Откривам те във бялото платно.
Но там дори пак нещо се разпада
и няма пламък в цветното петно.
Бъди уверен, няма втори начин,
обречени сме с теб да сме едно.
Отделно и разполовени плачем
и пишем си съдбовното писмо.
Съзра ли те - студът във мен изчезва.
Погледнеш ли ме - пламък ме гори.
Окаян, звярът морно се изплезва.
Отказа се и той от нас дори.
Повярвай ми, аз нямам перспектива,
щом не усещам твоя дъх до мен.
Сама ли съм, живота си отива.
И чакам да те видя ден след ден.
Аз звярът съм, озъбеният призрак.
Самотността е мойта свобода.
Но видя ли те, нежност ме разтапя
и ставам много слаба и сама.