Ти,
нежен си като зората,
напъпила в пролетния ден.
Ти,
весел си като детето,
с усмивка озаряваш всеки ден.
Величествен си като борът
до бащината стряха засаден.
Ти идваш в сънищата ми безкрайни
и носиш все послания омайни,
загадъчни легенди и сказания,
но никога не даваш обещания.
Ти блян ли си,
или те има.
И твойта сянка виждам аз
зад всеки ъгъл по паважа.
И в непознатите по улици безлични
аз взор отправям,
но не долавям
духът ти търсещ и копнеещ,
пулсиращ в пъплещия мрак..
Ти тук ли си,
или си само спомен..
© Милена Захариева Todos los derechos reservados