20 jul 2015, 18:55

Ти 

  Poesía » De amor
595 0 7

ТИ

 

Разменихме си думи и няколко погледа скрити,

неразгадани усмивки и няколко погледа нежни,

спомени вчерашни, сякаш случайно изтрити

от трепети нови, красиви, така неизбежни.

 

Развълнува сърцето и огън в него запали

с тези искри в очите така интересни,

душата разлисти, сякаш ме нежно погали...

От теб ли настръхнах, или от южните песни!?

 

Сега си лягам, сам, макар и с теб, без твоя глас,

но с мисълта за нас и знам - ще те сънувам

в сън горещ, изпълнен с плам и страст,

а сутринта отново ще те видя развълнуван.

 

Топла утрин, мълчим зад чашите с кафе,

а искам хиляди въпроси да задам,

да докосна нежна кожа като кадифе

и романтиката своя на тебе да предам.

 

Но няма време за това и нямам право

да останем още малко насаме и да ти кажа

толкова неща, скрити вътре - тука вляво,

и за чувствата и трепетите да разкажа.

 

Време е за път, време е да тръгваме обратно

и този романтичен град да напуснем неохотно,

но спомените няма да изгубим безвъзвратно,

ще го пазим в нас това изживяване страхотно.

 

Раздяла, последен поглед и целувки две

по бузите ми още сладки и нежни горят.

И развълнуван като мъничко дете,

без теб трябва да поемам отново на път.

 

Кога ли ще ги видя пак топлите очи?

Ще те чакам с радост да те зърна!

Но телефонът упорито си мълчи!

А ти... дали ме чакаш да се върна?

 

 

                  14.04.2015 г.                                              Велин Иванов Гюргаков    

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За сега стигнах дотук. Но ще ги прочета всичките.
  • Да, като водопади! Благодаря ти!
  • Благодаря ти ЕЛ! Сбъднахме ги, споделихме ги, но трябваше да сложим край на красотата...
  • Благодаря ти Много, Много, Многоцветна!
  • РАЗВЪЛНУВА МЕ. БРАВО, СТРАХОТНО Е!
  • Благодаря ти! Да права си, оставя отпечатък. И в съзнанието, и в сърцето.
  • „...спомени вчерашни, сякаш случайно изтрити

    от трепети нови, красиви, така неизбежни

    ...

    И развълнуван като мъничко дете,

    без теб трябва да поемам отново на път“

    Любовта оставя отпечатък, каквото и да си говорим. Хубав стих!
Propuestas
: ??:??