Така красива си,
загледана
напред
във себе си.
Докосвам
с обичта си
крехкото ти рамо,
спасявало ме
в най-студените ми
зими.
Сестрице моя,
музо на живота ми,
сега те моля -
привържи ме
на мачтата на
кораба ми жизнен,
зовът на ничии сирени
да не надвие моя устрем
и кораба да си завърна
в неговия бряг -
раздала смисъла,
да се прелеем
с чистотата
на родния ни бряг.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados
трябва само да погледнем с духовните си очи!
Прздрав от мен!