Твоите...

                 длани...

                                 как жадно и страстно докосват,

твоите длани пълзят по плътта ми копнежно,

твоите длани рисуват по мене въпроси,

топли са, искащи, силни, толкова нежни...

Твоите...

                    устни... -

                                  вулкан разтопен и жарава,

твоите устни-мек извор на жива вода,

твоите устни по мойте извивки оставят

пареща диря и чувствена, влажна следа,

тя те отвежда към дълго очакван оазис,

кътче, където е скътан самия живот,

искаш неистово винаги там да останеш,

нежно погълнат, притиснат от меко бедро.

Стонове страстни разменяме само, без думи,

в този така експлозивен и прост диалог,

в тази минута, която застива безумно,

почти бездиханно в голямото бяло легло.

Сега ме прегръщаш, заспивайки в сладка умора,

Граалът прелива с нектара божествен във мен,

а на съмване, щом мъжкото в теб заговори,

посипваш с целувки отново и този мой ден...

Твоите...

                думи... -

                               промълвени в екстаз, недомислени,

твоите думи упорито в ума ми са вмъкнати

и с ласки от устни по моята кожа изписани...

Твоите...

                Ласки...

                               А как ще дочакам до мръкване?...

Р.Ч .,Лондон ,2014'