ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова)
40 153
12 oct 2018, 13:30  

Ти 

  Poesía » Verso libre
917 2 3

Ти тих си стон

във моята морава речна,

стоиш на моя небосклон

и с теб ще остареем вечни.

 

С усмивка гледаш ме, с тъга...

и никога не ще те пусна.

Обичам те, и винаги ще е така,

от теб не ще се аз откъсна.

 

Ти си дърво

В моята камина стара,

звезда във мойта нощ

на черната ми прашна гара.

 

Обичай ме

така че да усетя

аз чакам с теб

косите да се слеят

​​​​на една възглавница

главите ни да остареят. 

© Любов Никифорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова е красиво - любовна песен, че ме обзе порив да споделя нещо и аз:

    “като сълза насън ще се отрониш,
    всичко ще забравиш,
    нощта
    ще се надбягва с теб,
    и някой ще те моли,
    едва докоснал те,
    ще си отиде,
    а може би
    ще шепне името ти тихо някой -
    просто ей-така,
    понеже му е весело и тъжно,
    защото е почувствал любовта,
    на тръгване вратата ще затвори,
    а ти ще си една сълза -
    от радост, болка и умора:
    от любовта ще си изгаряща следа.”
  • Благодаря, Маргарита!
  • Супер е!
Propuestas
: ??:??