Вчера в тълпата те видях,
смееше се както обикновено,
но защо в сърцето си 
почувствах мрак,

след като разбрах, че не си до мене?
Беше близо, на няколко крачки,
а всъщност толкова далече.
Кажи ми, как да избягам,

да се скрия от всички
и чувствата си да не показвам,
закотвени на дъното да останат?
В очите ти, как да не гледам,

като пренасят ме в свят непознат,
свят без болка, свят без страх.
За усмивката ти, как да не копнея,
която разтопява леда,

обхванало сърце вкаменено
от толкова много лета.
Кажи ми как да избягам, да се скрия
от теб и от света?