Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
21 jul 2006, 23:16

Ти 

  Poesía
704 0 6

Боли  и ме изпепеляваш

изгаряш  моето сърце

Бързо после ме издигаш

понасяйки ме на ръце


Гласът ти е като камбана

кънтяща в моята душа

като пулсираща мембрана

наситена с безброй неща



Докосваш ме и аз политам

и извисявам се над света

а после в самота се скитам

вървя и търся твоята врата


Открехвам , тихо пристъпвам

безшумно влизам в твоя сън

Не искам аз да те събуждам

ала самотно е и страшно вън


Събуждаш се и ме прегръщаш

загръщаш ме с мъжка топлина

С твоята нежност ме превръщаш

в желана,искана ,обичана  жена

 

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мартине,не му завиждай...
    никак не му е лесно знай.
    Аз огън съм,около мен е дим...
    и знаеш ли...той също е Мартин.

    Поздрав и усмивка.
  • Много е мило и нежно,
    на мен ми хареса /6/ ...
    да завиди човек на този който ще те превърне в тази искана...жена !
    Поздрави !
  • Браво!
    ШЕСТИЦА!!!
  • Някой гладен е в ноща
    и сьнува баничка с боза.

    От мен 6
  • Прощавайте невежеството ми г-н Иванов,аз съм просто едно момиче правещо опити да опише изживяванията си чрез думи в рими , но бихте ли ми дали дефиниция на думата "боза" отнасяща се за стих .
    Благодаря ви и ви желая приятна вечер и ползотворна седмица
  • Какво да кажа за стиха
    щом той за някой е боза
    Е нищо,но боли ме от това
    че двама тука водиха война

    Светослав и Георги ,благодаря
    че избрахте стиха ми за арена на боя
Propuestas
: ??:??