Студен си като айсберг празен.
Жесток си като сянка черна.
Понякога ледът ми е така омразен
и пазя се от него, винаги на топлината верна.
Ти в себе си събрал си слънце цяло.
И галиш ме със парещи лъчи.
Понякога си мойто огледало,
но погледна ли във него, всичко ми горчи...
Със теб сме най-различни на света.
А всъщност сме еднакви, аз разбрах.
Във нас събрани злоба, болка, доброта.
Ти не си за мен, но си мой - не ме е страх! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse