Бавно над мен се надвисваш,
сянката ти ме обгръща,
въздухът започва да вибрира
и едва-едва ме милва.
Уверено се приближаваш,
нежно ти шептя...
Но само миг преди да ме целунеш,
рязко се отдалечаваш.
Не смееш дори да ме докоснеш,
а как копнея
тялото ти върху си да усетя...
Ти...
орел,
аз...
езерна вода.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados