Ти бил ли си на залез в Океана...
Ти бил ли си на залез в Океана,
и бил си сам във този миг щастлив –
покръстен си в религията странна
на Залезът в божественият взрив!...
И толкова омайващо вълшебство
в небето с разпиляни цветове́,
и толкова извайващи божествено
легенди там стихийни ветрове́!...
Или пък случиш нощ със пълнолуние
обзема те внезапно „лудостта“ –
и трепват даже скъсаните струни
в душата ти от тази красота!...
Обсебващата „лудост“ на мъжете,
в която дързостта е просто код:
– за да живеят тук със ветровете
и с бурите венчани доживот!...
Една звезда небето озарила
ги води по космическа следа
и те са тук щастливи, а под ки́ла*
желаят само винаги вода!...
... Ти гледал ли си дълго, как угасва
небето в тези южни ширини́
то значи изживял си най-прекрасните
си – от живота дадени ти дни!...
20.02.2021.
*кил – надлъжната греда от долу на кораба.
Моряците си пожелават „винаги вода
под ки́ла“.
© Коста Качев Todos los derechos reservados