19 ago 2008, 13:58

ТИ - център на вселената!? 

  Poesía » De amor
960 0 33


                                         (... научих те, че мога да търпя,
                                            намирах сили, бях ти вярна,
                                            бях няма... връзка да крепя...)

                                                    Анета Саманлиева

 


Прегръщах мисълта за устните,
които всяка нощ жадуваха за теб.
Прехвърлях си на ум онези мигове,
несподелени с никой друг от мен.
 

Във времето...


Не беше болка, а неистова умора.
И те преглъщах като къшей хляб корав.
Присядаше ми! А жадувах да отпия
сърдечен вкус и нежност - аромат.

 

Лика студен показваше пред хората.
Надявах се пред мен тъй да не си!
Но истината друго ми доказа - този мраз
се е излъчвал от твоите гърди!


И мислеше, че центъра си на вселената,
че си безгрешен...! Ех, уви, не си!
Световете, мъжките (изключвам тебе)
с любовта си ми даряват светлини.


Като камък си полегнал на гърдите ми,
но в опита си да изхвърля тежестта
сплиташ здраво и затягаш примката -
без себе си не ми отпускаш свобода.


Във пазвата си остър меч ще скрия
и когато в сън затвориш ти очи,
с замах от раз клупa ще срежа -
свободно за да дишам със гърди.


И знам -  след утрините ще ти липсвам,
отново празни ще са твойте дом, сърце...
Заричам - себе си във други да намериш
и да усетиш, че от липса на Любов боли.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??