5 jul 2006, 0:16

Ти и аз 

  Poesía
745 0 5

Ти вървиш, a аз до теб пристъпвам...
Всеки по своята тъмна пътека,
трънясала, сенчеста или безпътна,
водеща до никъде - търсеща утеха.

Слъце няма... Лъч единствен даже.
Живееме тъжни в жестока мъгла.
Няма ни Господ, ни Дявол да каже,
защо отредил ни е тази съдба.

Умората някак си, тъй неусетно
просмуква, попива и чака мига
в който ще спрем...
Ще оставим портрети,
висящи на някоя тъжна стена.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??