ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
15 sept 2011, 20:09

Ти и аз 

  Poesía » De amor
1338 0 23

Ветровете навиха опашките

и заджавкаха края на лятото,

изсвистя носталгичната прашка

и строши на лъчите крилата.

 

Уморената стара Романтика

пак във спомен танцува на свещи

с кавалера си – Порив галантен,

а Луната от завист се блещи...

 

Любовта търси път във душите ни

и гроздеят събудени чувства,

зрее топлият дъх на мечтите ни

и със устните времето вкусва...

 

Есента изрусява на слънцето,

скрила болки в зелените кичури,

ти и аз сме гнездото на зрънцето,

дето пролет със цвят ще окичи...

 

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това за изрусената есен ще си го запишаОригинална идея
    Поздрави!
  • Почти си представих старата дама Романтика във вихрен танц с галантния кавалер
    Поздрави, Оги
  • красива образност, Оги...
    събужда красиви чувства и вълнения...
    прекрасен стих, най-сърдечно те поздравявам..
  • Много образно!
    Поздрав, Мишо!
  • Този стих съживи и една стара романтичка!
  • Поздрави, Мише! Имаме нужда от думите ти.
  • Благодаря ти, Цвети, за смисления и добронамерен коментар...

    Каквото мога, това пиша - явно трябва да мина на по-опростени неща...
    Що ли се замислям да мътя метафори...по добре да си гледам рахатлъка с прости думички...и някой хора да спят по-спокойно хем
  • Мили хора, нека не превръщаме поетичните страници в арена за словесни битки! На всички ни е ясно, че истинските поети тук са единици, че самите ние не пишем перфектни неща - ако бяхме професионалисти, щяхме да се изявяваме по друг начин. Макар това да не е най-доброто, написано от автора, без да изпадам в еуфория, смея да твърдя, че за нивото на сайта стихотворението има прилична форма,носител е на позитивизъм, който е полезна глътка в тежкия делник и е приятно с красивата си образност. Освен това е написано без "заемки от другарчето", нито е ползвана подпорката на чуждо перо, както съм забелязала да се случва на други страници. Има пъти по-слаби изяви, които се нуждаят в по-голяма степен от напътствия и градивна критика. Нека не мерим с двойнствен аршин! Не е хубаво да подвеждаме автора с пресилени хвалебствия, но и крайното отрицание не намирам за уместно. С уважение към всички, чиито коментари прочетох, Цветелина
  • Нина, Галина - благодаря ви!

    Мите, много добре гледам и чета това което публикувам...
    И какво толкова те потресе в стиха ми)
  • Доообре,Пикасо,ама си чети нещата преди да ги пускаш за публикуване...
    Силванке,критикарите четем и вникваме в същността на едно произведение,
    би могла и ти да се обосновиш...не само да пишеш на лична основа,което е недопустимо за модератор на толкова значим сайт...
    Потресаващо е .
  • Мария, Силвина - невероятни сте...
    Правите ме щастлив, дами!!!!!!!!!!
    Прегръдки за вас, приятелски и топли!
  • Благодаря на всички наминали и коментирали
    Щастлив съм, че съм сред вас, приятели!

    Тошко, твоят потрес повлече крак и други гледам съм разтресъл - значи изкуството действа и от разтояние

    Мите, на теб все трябва да ти обяснявам - Пикасо обяснява ли си картините, бе, брат Твоята поговорка важи и за коментарите, да знаеш - и на Тошко да кажеш
    Ина, символиката ми е неразбираема за тези, които не искат да я проумеят...или по-скоро се правят...
  • Поздрав сърдечен, Мишо!!!
  • Който го може, го може!
    Образност и красота, а поантата светлее от надеждата!
    Много, много ми хареса!
    Поздравления!
  • " Есента изрусява на слънцето,

    скрила болки в зелените кичури"

    Прав си!*
  • Тошко,не съм съгласен с теб,не само последната строфа - цялото е пълен потрес...
    Джваках,джваках...ама нищо не разбрах...
    Или аз не разбирам нищо от поезия,или коментиралите са написали дежурните си реплики.
    Пожаров,на две големи се пише...след третата е противопоказно....
  • Добро утро,Оги
  • Че е потресаващо, две думи няма. Особено последната строфа -- пълен потрес
  • Потресаващо образен и оригинален!
  • И тук – ненадминат в метафорите...
    С възхита!
  • Ех, че ми стана хубаво...
    Благодаря ти!
  • Радост:,
    Илко,
    Мария,
    Силвина,
    Благодаря!
    Прегръщам ви всички!
  • Любовта търси път във душите ни...
    Силно, влюбено и истинско!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??