Тишина...
Един самотен лист политва,
откъснал се от своя клон,
бездомен като нас останал.
Мълчим...
Със теб сме двама скитници,
сразени във големия прелом
и ближем незарасналите рани.
Ела...
Огъва вятърът самотните дървета,
а ние сме по чудо оцелели,
единствен ти и аз една. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse