31 ago 2007, 13:33

Ти живееш във мен! 

  Poesía
732 0 5
 

Не мога да престана за тебе да мисля,

бих искала да направя това,

но сърцето ми с твоето име привикна

и дупка ще стане, ако го махна оттам...


Не мога да забравя очите ти черни,

като въглени в мене горят.

Дали ще останат завинаги верни

или други ще търсят из целия свят?


Не мога да престана да чувам гласа ти - тъй плътен

и нежен като капка прозрачна роса

и твърд и студен - като камък крайпътен,

за мен беше и кошмар, и мечта...


Не мога без твоята нежна усмивка,

не мога без твоята силна ръка,

не мога да спя, без за тебе да мисля,

но ти май не чуваш това...


Не мога и вечер да не си помечтая

да те видя на другия ден

и целия в блясък да не си те представя...

Не мога! Ти живееш във мен!

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??