Ти,  който се раждаш в мислите ми

и даваш живот на душата ми

и който сърцето ми желае и

мечтите ми целуват.

Ти, който кожата ми бленува

и очите ми галят,

който сънищата ми озарява

и който устните ми пълни с жажда

утоляваш.

Ти, който ми даваш смисъл

и намира боите на любовта,

който като приказка препрочитам

и по-вълшебен от блян,

който дишаш с целувки

и който въздуха галиш,

и без теб сят не би се сътворил.

Ти, който любовта пресъздаваш

с поглед и глътка въздух

и без теб какво бих била!

И душата ми каква песен би изпяла

пред съзвездието съдби

и бих ли ги обичала всичките

минали дни!