Болка,
мъка,
самота...
Ти ли затвори онази врата,
що водеше до мечтите...
Ти ли замълча нарочно,
когато от думите ти имах нужда?
Ти ли?...
Ти ли зарови в пепелта
най-светите чувства?
Ти ли?
Защо?
Сълзите ли не видя
що за теб изплаках –
вечер, когато те нямаше,
денем, когато бе до мен?
Ти ли наказваш ме за това,
че само теб обичам...
Ти ли?...
Ти ли си съдията,
който живота ми разруши?
Пак ти ли?...
Ти ли до мен стоиш,
Когато аз те оставя?
Ти ли?
Защо?
Но ти си само мъж,
който сърца разбива,
оставя след себе си кръв
и всичко със забрава залива...
© Мая Филт Todos los derechos reservados