Ти ли си?
Дали има някъде на таз земя -
цветна, дълга, необятна -
поне една, която може както тя
да ранява и превързва болната душа?
Дали луната не е точно като нея,
толкова далечна, но и толкова красива?
Песен тъжна кара ме да пея,
за копнежа, който дълго в мене се натрупва.
Дали пък тя не е илюзия,
която виждат замъглените очи -
причудлива, тайнствена магия,
образът, създаден от мечти?
Дали това, което прави, е добро,
че изпитва всички мои мисли,
че тя в ръцете си държи това перо
и че без да иска във сърцето ми се приюти?
Дали обаче трябва да е зле,
че тя ми дава най-голямата наслада,
която никой друг не ще узнае,
тази, дето между двама ни остава?
Дали ще има смисъл отговор да търся,
дали това не е шега, която сам си погодих,
или съдбата най-ценното ми предоставя,
когато по случайност в теб света открих?
Ти ще бъдеш всичко – и добро, и зло,
ти ще властваш, както правиш и сега,
в това сърце, приличащо на счупено стъкло,
защото ти за мен си любовта, а аз ще бъда твой слуга.
24.11.14
на П. с моите най-топли чувства
© Георги Тодоров Todos los derechos reservados