Ти ме изгрявай в очите си с нежност
и ме изпълвай с любов и мечти,
в мене пораждай желани копнежи,
утрини вихрени, слънчеви дни.
Ти ме изгрявай със твоето щастие,
вълшебство да пия от твойта душа,
стръкчета обич в сърцето засявай ми,
чиста и истинска, детска сълза.
Ти ме изгрявай дори и във залеза,
там, дето търсиме с тебе мечти,
аз ще те взема с крилете на вятъра,
ти ще ми светиш с блестящи очи.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
Но уви,повечето мъже не са романтици.Щастливка е тази ,за която е сътворено.