11 abr 2009, 16:22

Ти ме нарисува 

  Poesía » De amor
890 0 3

 

Очите ти във моите прозират

и вливат се във морска необятност.

Ръцете ти треперещо замират,

приели формата на мойта святост.

 

А устните рисуват безпощадно

най-приказната си картина.

Докосвайки и пиейки ме жадно,

създавайки от допира Атина.

 

Политам някъде в небитието,

където времето и тялото заспиват.

Там няма място за безцветието

и цветовете във дъга се сливат.

 

Дъгата е прекрасна като птица,

от божии ръце пресътворена

и цветовете като наниз броеница

се сливат във целувката блажена.

 

Как иска ми се там да си остана,

създадена, от тебе сътворена.

Бленувана, обичана, мечтана,

от твоята рисунка изморена.

© Живка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??