10 nov 2008, 11:17

Ти, мой... 

  Poesía
1052 0 21

 

 

 

днес почти се събрах

малко есенно

се разходих из твойто отсъствие

и потънах за кратко

в илюзиите

премълчани от теб

многостепенно

в тишина от задавени звуци

в спомен блед

за красиви мечтания

натежали в дъждовното кръгло

на сезонното

и на прозрачното

твоят превод е само мираж

но следи влажността

по кросната

на отминали мои надежди

все едно

не е нужно да мислим

за небе от палитри

за скръб

все едно да сънувам

че светло е

колко тънки са струйките лед

приземили се в мен

да узная

съня

и предверията нежност

ослепели бездомно

в очите на нищото

 

ти кръжиш над ръцете ми

нощем

моделираш очите ми

с взлом

разпокъсваш началото

краят ми

и се сливаш с дъха ми

живот

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??