Ти може би не знаеш колко

раняваш моето сърце!

И мислиш си “Какво пък толкова?

С друга ще е по-добре”

Ти може би не ме разбираш.

Поне опитай се за миг.

И ще видиш колко те обичам,

но късно е вече, нали?

Ти може би сега се радваш

на мойта скръб и самота,

но знай, че някога в живота

и ти ще бъдеш като мен сега!

Ти може би не се замисляш,

че всичко в мене разруши,

за мене беше ти единствен,

но защо така остави ме, кажи?

Ти може би сега си с друга

... радвате се някъде сами,

е,  знай, тя никога няма да може

нашето минало да заличи!

Ти може би и нея ще излъжеш,

разбрал, че съм единствена за теб,

но помни, човека бъде ли веднъж оставен,

за свойта рана трудно търси лек.

Ти може би ще искаш да се върнеш...

ще молиш прошка, съжалил...

... трудно се събират парченцата

на сърцето, което преди си разбил.