Ти можеш всичко, златна обич си.
В самата теб вълшебство потърси.
За идното, безспорно, се тревожиш
и стичат се понякога сълзи,
с които същността си ще заложиш.
За идното, безспорно, се тревожиш,
но мракът, не - не ще те омърси.
Душевният ти чар ще възкреси
добрата сила, вярата... Ти можеш.
Душевният ти чар ще възкреси
любов една - начало ще положиш.
Змия отровна питащо пълзи
и с нищо няма да ù отговориш.
А отговори в теб животът носи
и ти си просветление... Ти можеш.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados