6 feb 2009, 22:45

Ти, Море 

  Poesía » Del paisaje
917 0 4
Ти, Море
Пред мене си като на длан.
Море, безкрайно, необятно.
Вълни прииждат към брега,
подгонени от весел вятър.
А слънцето се къпе в тях.
И сякаш сто слънца изгряват.
Аз гледам удивен и ням.
Пред тази гледка се прекланям.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашо Маринов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??