Ти не дойде! Умира бавно в мене
надеждата, последна и единствена.
Ръцете ми са дяволски студени
и даже Бог не иска мойта изповед!
Ти не дойде! Къде ли чужди устни
целуват в този миг с любов очите ти,
кои ли нежни длани там не пускат
ръцете твои - като пред излитане...
Ти не дойде! Дори не се обади!
Навярно аз погрешно схванах думите,
че искрено желаеш мойто щастие
и няма фалш и тайни помежду ни...
Ти не дойде! Наоколо е пълно
със хора, но съм пак сама до втрисане!
Не искам да ме утешават! Истински
добре се чувствам само с теб! Обичам те!
Ти не дойде!... Ти не дойде!...
220705
© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados
Този стих е сякаш за мен!
Поздрави!Целувам те!