Вътре в теб живее цвете -
ти не си жена...
носиш нещо съкровено,
но не знаеш за това.
Имаш истинска усмивка -
ти не си жена...
мислиш че си съкрушена,
но по-здрава си и от скала.
Искаш просто обич -
ти не си жена...
носиш в себе си любов огромна,
но ти липсва вярата в света.
Нямаш никакви надежди -
ти не си жена...
трябва повече да се усмихваш,
там се крие радоста.
Мисля си за тебе -
ти не си жена...
ти си най-красивата надежда,
раждала се някога в моята душа.
Ти можеш да обичаш -
но не си жена...
докато не вярваш,
че се случват чудеса.
11.11.2012 г.
Павел Димитров
© Павел Димитров Todos los derechos reservados