Ти не знаеш, но аз те обичам
и те чакам пред твойта врата.
Всеки ден нови дрехи обличам
и те чакам да дойдеш сама!
След косите ти тръгвам, вървя,
след усмивката твоя лъчиста.
Аз съм дъжд, а ти си дъга,
но не смея теб да разлистя.
Като мак, като цвете небрано,
като сън, като миг отлетял.
Ти си нежна мечта пожелана,
ще те чакам сърцето си дал!
© Хари Спасов Todos los derechos reservados