14 jul 2006, 10:44

Ти носиш нашта ведрина 

  Poesía
734 0 4
Но няма как! Поемам в зори
с поглед, устремен отвъд -
при теб е любовта ни, та дори
и болка да кълни в твойта гръд!
Ти носиш нашта ведрина,
като сътворена обща цялост
и там, в дълбоката й тишина
ще устоиш на порива на вялост...
Не ме задържай! Двамата не щем
да бъдем в разделите омразни,
но знаеш, че събитията съвсем
обтягат нервите - това те дразни! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??